Върви един човек из пустинята 3, 4 дни, вече премалял от глад.
-Е не ме интересува, режа го и го ям.
Тогава вътрешният му глас се обадил и му казал:
-Помисли, помисли...
Човекът си казал:
-А бе как ще го режа бе ?!! Аз да не съм ТЪП.
Вървял още 4, 5 дена, не издържал и пак си казал:
-Е няма, тоя път го режа и го ям.
Вътрешният му глас пак се обадил и му казал:
-Помисли, помисили...
Човекът отново размислил и продължил да върви. Вървял така още 10 дена вече не могъл да идържи и си казал:
-Е не ме интересува, няма да мисля, режа го и го ям...
Така и направил, отрядъл го и го изял..
Тогава вътрешният му глас се обадил и казал:
-Ако беше помислил, щеше да го надървиш и да ядеш повече